В икономическата сфера, валутни курсове (популярни още като курс на чуждата валута, валутен обмен, със съкращения на английски (forex rate или FX rate) между две валути (например британска лира и евро), дефинират колко струва една спрямо друга. Това е себестойността на валутата на една чужда страна, съпоставено с валутата на роднатадържава. Примерно, валутният курс на 91 японски йени (JPY, ?) спрямо щатския долар (USD, $), означава, че JPY 91 имат стойност, колкото един американски долар (USD 1). Валутният пазар е един от най-мащабни пазари в международен план. Видно от някои калкулации, всеки ден се обменя стойността на средно 3.2 трилиона щатски долари. Спот валутният курс се отнася до настоящия курс на размяна. Форуърд валутен курс се отнася до обменния курс, според който се котира и продава днес, но за доставки и изплащане на определена по-късна дата.
Колебания при валутните курсове
Пазарният основен валутен курс претърпява промяна винаги, когато цената на която и да е от двете съставни валути се повиши или падне. Определена валута ще клони към това да става по-ценна тогава когато търсенето е по-голямо от разполагаемия запас. Тя ще се обезцени тогава, щом търсенето е по-малко спрямо наличния запас/ това не е показателно, че хората не искат повече пари, това само показва, че те решават да запазят своето богатство под различни форми, най-често в друга валута/. Увеличеното търсене на валута се основава или на повишено търсене за парични сделки или на нарастналотърсене за парични спекулации. Търсенето на парични сделки е силно свързано с нивата на бизнес активност на държавата, с брутния вътрешен продукт (БВП), и с нивата на трудова ангажираност. Колкото повече нараства броя на безработните, толкова по-малко хората като цяло ще отделят за продукти и услуги. Централните банки обичайно имат малки затруднения при регулирането на разполагаемия паричен запас, за да се приспособят към измененията при търсенето на пари в следствие на бизнес сделките. Търсенето за парични рискове е далеч по-трудно за синхронизиране за централната банка, но те се опитват да направят това посредством регулиране на лихвените проценти. Даден инвеститор би могъл да предпочете да закупи валута, ако печалбата (която е лихвеният процент) е достатъчно голяма. Колкото по-голям е лихвеният процент в държавата, толкова по-високо е търсенето на дадената валута. Твърди се, че валутните спекулации биха могли да подкопаят реалния икономически растеж, в частност след като големите валутни спекулатори имат възможност умишлено да създават натиск върху валутата чрез къси продажби, за да провокират централната банка да продаде своята валута, за да я съхрани стабилна (щом това се случи, спекулаторите имат възможността да придобият валутата обратно от банката на по-ниска цена, близка до тяхната позиция, и по този начин да натрупат печалба).
Манипулиране на валутните курсове
Страните могат да се възползват от световната търговия, ако те манипулират цената на тяхната валута чрез нарочно задържане на ниска стойност. Твърди се, че Народна Република Китай са успели да осъществят това за един дълъг период от време. Все пак, в истинската международна ситуация, през 2005 година повишаването цената на юана с 22% беше последвано от 38.7% увеличение на китайския импорт към Америка. През 2010 година, други страни, включително Япония и Бразилия, осъществиха опит да обезценят техните валути с идеята да стимулират изгоден износ и да подпомогнат своите нездрави икономики. Невисокият валутен курс намалява цената на стоките на страната за клиентите в другите страни, но повишава цените на стоките, най-вече на вносните стоки, за клиентите в манипулиращата държава.