Тя беше най-скучната й приятелка, но се познаваха отдавна. Не може да не бъдеш приятел с някого, само защото те отегчава до смърт. Е, приятелката й просто си беше избрала неподходяща професия. Семейна. Нотариус. На вратата на кабинета се мъдреше прекрасна обкована и адски претенциозна табелка нотариус София. Отпред, пред огромната и отново адски претенциозна и ужасна сграда, ако може това архитектурно недоразумение да се нарече сграда се мъдреше същата табелка – нотариус София. Все едно не знаеха всички, че са в София, може би трябваше да пише и град. Опита се да й го каже, опита се да каже нещо на приятелката си нотариус. Опита да й разкаже, но тя беше вглъбена. Дори по телефона. Реши да отиде до кабинета на нотариуса. Колко ли трябва да е било нещастно детството ти, за да си избереш такава професия. Спомням си, че като бяхме малки и един приятел, на когото майка му беше нотариус, в есетата си по английски, в които трябваше да разказваме за семейството си винаги пишеше, че майка му е медицинска сестра, а не нотариус. Мого се смеехме. Тя също се смееше. Но тя стана нотариус. Е, тръгнах към ужасната сграда, със скучните нотариуси, за да й кажа. Все пак ми беше приятелка, трябваше да й кажа, че чакам дете. Знаех и отговора й – ако имаше професия като моята, никога нямаше и да си помислиш да имаш дете толкова млада. Вече седях пред вратата и гледах надписа нотариус София. Може би, ако обиколя града и намеря друга табелка нотариус София, може би там ще има една жена, която ще ме изслуша и подкрепи, за разлика от моята приятелка нотариус.
Categories