Остеопороза е заболяване, което е причинено от липсата на минерали в организма, които играят важна роля за поддържането на костната плътност. Съществуват няколко типа остеопороза: Първичен тип 1; Първичен тип 2; Вторичен тип. Първичния тип 1 или постменопаузална остеопороза е най-често срещана при жени след менопауза. Първична тип 2 или сенилна остеопороза е обща и се наблюдава при мъже и жени след навършване на 75 годишна възраст. Вторичната остеопороза може да повлияе на мъже и жени без ограничения във възрастта. Това заболяване е предизвикано от продължителна употреба на глюкокортикоиди. Промяната в начина на живот и лечение с медикаменти, могат да намалят риска от заболяване. Това включва: здравословна диета, упражнения, предотвратяване на падания. Лечението включва приема на калций, витамин D, бифосфонати и др.
При заболяване от остеопороза, костите стават необичайно порести, подобно на гъба. Скелетът отстлабва и е по-склонен към фрактури. Протеин, калций и колаген са основните съставки, които са отговорни за здравината на костите. Тези кости, които са засегнати от остеопороза, могат да се счупят много лесно и да предизвикат травма, която няма да увреди главната кост. Гръбначния стълб, бедрата, ребрата и китките са основните части на тялото, които са засегнати от тази болест. Няма специфични симптоми, които да характеризират това заболяване. Пациентите обикновено разбират че са жертва на остеопороза, след като получат фрактура. При възрастните пациенти, тези фрактури причиняват остра хронична болка, която води до допълнително увреждане и дори ранна смъртност. Симптомите на гръбначния колапс са внезапни болки в гърба. Фрактурите на бедрената кост изискват бърза хирургическа намеса и водят до сериозни рискове свързани с дълбока венозна тромбоза, белодробен емболизъм и повишена смъртност.
При остеопорозата съществува повишен риск от падане и това причинява фрактура на тазобедрената става, китките и гръбнака. Рискът от падане се увеличава с нарушеното зрение, което може да се дължи на глаукома и дегенерация на макулата, нарушение на равновесието, двигателни нарушения, деменция и др. Най-важните рискови фактори за това заболяване са: възрастта, менопаузата, намаляване нивата на тестостерон при мъжете, фамилна анамнеза и др.