Всички познаваме онези огромни жилищни комплекси и квартали, изградени по времето на социализма, които имаха за цел да приютяват само част от богоизбраните, успели да се сдобият с така желаното софийско жителство. Такива огромни жилищни комплекси бяха изградени не само в столицата, но и във всички по-големи градове на страната и най-характерното за тях си остава панелното строителство и многото етажи, които всеки блок трябваше да носи на плещите си.
Днес строителството се съобразява с други критерии и се стреми да създаде максимално усещане за лукс на своите нови собственици или наематели, но пък икономическата криза направи невъзможно за повечто българи дори да мечтаят да заживеят в луксозен апартамент в една нова и предлагаща всички удобства жилищна кооперация.
И стигаме до омагьосания кръг, когато хем искаме да бъдем европейски граждани, живеещи по стандартите на развитите страни, хем не можем да си го позволим и се налага да се примирим с покупката на едно старо, панелно жилище, което в повечето случаи е по-малко, като площ от това, което отговаря на нуждите на нашето семейство. И наблюдаваме ситуацията, в която малките панелни апартаменти в големите жилищни комплекси са много по-търсени от купувачите, отколкото просторните апартаменти в в луксозните кооперации.
Липсата на средства у средно статистическия българин го принудиха да се примири с покупката на старо жилище, често нуждаещо се от основен ремонт, подмяна на дограма и най-вече изолация, която да намали сметките за ток през отоплителния сезон и да се надява, че един ден ще излезе от кризата и ще може да заживее в луксозен апартамент, предлагащ всички удобства и уют на западните стандарти.
Докато се случи обаче, така дълго бленуваното забогатяване на българина старите панелки ще изживяват своя апогей на имотните пазари, продължавайки да бъдат най-оборотните имотни сделки, вместо да останат в историята на соца, където им е мястото.