Търговската форма на желязото е ковък и сравнително мека, съдържа по-малко от 0,3% и обикновено по-малко от 0,1 % въглерод, и има 1 или 2 % шлака, която е механично смесена с него.
Една от двете форми, в които желязото се получава е чрез топене. Кованото желязо е мек, лесно обработваем, влакнест метал. Той обикновено съдържа по-малко от 0,1% въглерод и 1.2% шлака. В древността желязото се получава директно чрез нагряване на руда в ковачницата с въглен, който служи и като гориво и редуктор.
Днес за заваряване на ковано желязото в Благоевград се избират рутилови електроди, поради ниското проникване и тяхната лекота на използване за позиционно заваряване, и по-малкия обсег на опън и намаляване на напрежението в зоната на термично влияние.
Ако механичната обработка на кованото желязо Благоевград не е цялостна и стрингери в шлаката са големи по обем и обхват, заваряването може да бъде трудно, тъй като се получават големи разтопявания в шлаката е се образуват в заварката слети граници. Посоката на на слетите граници може да бъде ориентирана перпендикулярно на посоката на напрежение и може да доведе до преждевременна повреда, ако структурата се подлага на променливо напрежение. При заваряването, което води до напрежение, чрез промяна на дебелината трябва да се подхожда с повишено внимание, тъй като кованото желязо може да бъде много слаб в тази посока и форма и може лесно да се случи разкъсване.
Високото качество на кованото желязо, т.е. с ниско съдържание на въглерод и сяра и добре разпределени стрингери шлака, дава по-малко проблеми при заваряването му.
Процедурата за заваряване на ковано желязо е по принцип същата като тази, използвана за заваряване конструкционна стомана. Въпреки това, прекомерно проникване в основната плоча трябва да се избягва, за да се намали рискът от шлака включвания в металът на заваръчния шев. Когато заварявате, това се постига с помощта на малък диаметър електроди, които се нуждаят от нисък ток.