Почти всички методи за заваряване могат да се използват и за наваряване, но все пак най-широко приложение са намерили следните: автоматично електродъгово наваряване под слой от флюс; ръчно електродъгово наваряване с дебелообмазани електроди; наваряване с тръбно флюсова тел; МИГ и МАГ наваряване; плазмено прахово наваряване.
Методът на наваряване определя коефициента на смесване на наварения с основния материал, който е съществена характеристика на наваряването.
Наваряването се използва основно за възстановяване на износени машинни части, поправка на дефекти и за индустриално производство на нови биметални детайли.
Обикновено основна характеристика на материалите за наваряване е твърдостта, тя обаче, поради сложния химически състав и структура на наварения метал, създавани от разнообразните легиращи елементи, не отразява еднозначно устойчивостта срещу различните видове износване.
Поради това, при избора на материали за наваряване следва да се вземат под внимание:
– изходните материали и твърдост на износените детайли;
– експлоатационните условия, триещите се двоици, видовете на триенето и износването;
– размерите на детайлите, степента на износване и необходимата дебелина на наварявания слой;
– необходимостта от предварителна и окончателна механична, както и термична обработка.
При наваряването се използват, наред с някои материали за заваряване, главно материали за наваряване, осигуряващи свойства изисквани предимно въз основа на условията на експлоатация, триене и вид на износване.
В справочника, в раздел 4.4 са дадени най-подходящите електроди за различни обобщени условия на триене и износване, при различни видове детайли, на различни по предназначение машини.
Все пак, преди да се пристъпи към избор на електрод и наваряване е необходимо:
а/ да се направи проба на заваряемост;
б/ да се подготви изделието за наваряване;
в/ да се определи техниката на наваряването.
а. Изпитаване на заваряемост
Магнитна проба – по нея може да се установи дали детайлът е от аустенитна неръждаема хром-никелова стомана или износоустойчива манганова стомана или пък от сплав на цветни метали.
Измерване на твърдостта
Твърдостта на въглеродните и легирани конструкционни стомани може да се извърши по класическите методи на Викерс, Бринел и Роквел. Могат да се ползват и съвременни преносими електрофизични твърдомери, данните от които следва да се преизчислят към НВ, HV или HRC.
Съществува ориентировъчна зависимост:
– за нелегирани стомани – Rm [ N/mm2 ] ≅ 3,6 HB
– за легирани стомани – Rm [ N/mm2 ] ≅ 3,4 HB
Материали с якост Rm до 490N/mm2 притежават добра заваряемост.
Въглеродни стомани с повишена якост и съдържание на въглерод над 0,25% следва преди заваряване или наваряване да се подгреят.
Въглероден еквивалент и температура на предварително подгряване
С увеличаване на въглеродното съдържание, заваряемостта на стоманата се влошава. Легиращите елементи макар и в по-малка степен също влошават заваряемостта.
Тяхното сумарно действие може да се изрази със следната опростена формула за въглеродния еквивалент СЕ
%Mn %Cr+Mo+V %Ni+Cu
СЕ = %С + ———- + —————— + ————–
6 5 15
Въз основа на въглеродния еквивалент, се определя температурата на предварителното подгряване на високовъглеродните и нисколегираните стомани, което предотвратява появяването на пукнатини, а също и температурата на отгряване на шева за снемане на вътрешните остатъчни напрежения.