Представяме ви писмо, което авторът на теория на когиталността бе написал преди време – статия за жълтото и оцветяването на идеите в жълто… като една от необходимостите в страната ни, за да си тиражиран, известен и… чут. Ето го и пълния текст (отвъд жълтото):
“Девизът ми относно поведението и начина на мислене на хората е: Животътси е ваш – правете с него к’вото искате.А един мой познат допълни: Всеки имаправо да страда толкова, колкото желае…
Мислех за това как в България може да се направи реклама на продукт така, че знанието за него да достигне до хората. И отговорът е само един – като те гръмнат. Защото, ако си написал нещо, което да помогне на хората да бъдат щастливи, няма кой, по какъвто и да е начин, да напише и два реда за теб, камо ли да те отразят в телевизионно предаване. Защото няма нищо жълто… Или може би има, но това е жълтата книжка, която би трябвало да са ти дали от една точно определена институция, находяща се на 4-ти километър.
Не гледам телевизия и не чета вестници. Наскоро опитах да разкажа моите цели и теории на няколко списания, две три телевизии и кой ли още не. Наех PR. В крайна сметка опитвах да достигна до обикновения читател, до хората, които имат желание да са щастливи. Официално всички искат това. Неофициално – много малко са готови да положат усилия, за да го постигнат. Както и да е… От списанията ми отговориха, че НЯМА НАЧИН да представят съдържанието на една книга, защото така не се прави в България. PR-ът ме уверяваше, че е необходимо да представя личния си живот, в който да се открие жълтата част, за да може да ме „предостави” на журналистите. В телевизията – хе – те направо си попитаха дали не съм от пациентите…
Излезе, че тези, които отговарят за информационните звена в България, не желаят да информират никого. Освен ако не си … жълт. Или с нещо жълто около теб. Как тогава да стигна до обикновения човек…?
Направих си жълта значка. Значка, на която пише Аз вярвам. За да се отлича от останалите. Да има нещо жълто, по което да ме различават. Да е жълто… За да отговоря на изискванията на обществото…
***
Тезата, че материята не съществува, а е холограма, получена от взаимодействията на вълни и полета излезе като издание – The Black Book. Допълнително успехите на квантовата физика в тази посока потвърждават, че цветовете, звукът, миризмите, сетивността и дори усещането за разстояние са вълни, които, след възприемането им и трансформирането като импулси в мозъка, са всъщност илюзорна представа за „реалността” на материята. Общото схващане е, че материята съществува и затова ние я виждаме. Оказа се, че е точно обратното – нещата съществуват единствено и само тогава, когато ги наблюдаваме. В книгата се доказва, че смъртта не съществува и няма смисъл да се страхуваме от нея. И всичко е в постоянен кръговрат от познание и емоция. Кръговрат, обясняващ и прераждането на душата. Хипотезата ни дава и отговор на въпроса за смисъла на нашето съществуване, как да сбъднем желанията си и да станем щастливи.
Сигурно ви звучи сложно? Или жълто? Не се притеснявайте… Книгата е черна. Или по-точно – черно на бяло… И ако искате да я намерите, не е необходимо да четете жълтата преса или да гледате жълтите предавания. Достатъчно е само да я потърсите. Да я прочетете и… ако желаете, да си сложите жълта значка. За щастие и късмет…
Ако ли пък не – животът си е ваш – правете с него к’вото искате. Всеки има право да има право…”
И един апостроф след писмото – замисляме ли се кое ни прави щастливи, как ставаме щастливи, желаем ли да бъдем такива… или просто вървим по пътеката на собственото си съществуване (назовавайки го гръмогласно “живот”), в търсене на… жълтото. Навярно е дошъл моментът да се попитаме “Защо?”…