Attention!
Уиндсърфинга може да доведе до сериозно пристрастяване, което изцяло да промени живота, идеалите и ценностната ви система!!!
Може би не ми вярвате!? Чак пък пристрастяване!? Нека ви разкажа за моята първа среща с него. Та това се случи, през лятото на далечната 1994 г., в т.нар. години на “ранна демокрация”, когато аз, малък варненски гларус, се излежавах на припек на митичния за варненските сърфсти плаж “Рибаря”:) И както, “блаженно се наслаждажах” на скуката, изведнъж взеха да прииждат една сурия момчета и мъже, носещи разни дъски, мачти, платна и други странни чаркуля… и започнаха усърдно да се суетят около тях. Аз разбира се веднага реших, че едрогърдата мацка през две хавлии ще може да почака и като уважаващ себе си кибик, отидох да позяпам. “Ей пичове, ко стаа тука бе?… ква е тая тарапана?”… Републиканско ми викат, и ме гледат с учудване, как мога да не знам. А аз си зяпкам, и взе че ми стана интересно да ги гледам как се суетят около матеряла и да опъват мачтите, платната и т.н. Най-накрая, след 1-2 часа подготовки, състезанието започна… И като взеха да пердашат тия, 20-30 човека, един до друг… красота… съвсем забравих за другите едрогърди атракциони, които предлагаше “Рибаря” и си викам, трябва и аз да я пробвам тая магария, не може така… и отидох да ги питам как стои въпроса с уроците. Най-любезно ми обясниха, че мога да взема под наем като свърши състезанието… след 3 дни. А то сърце мъжко – не трае, три дена ги зяпах жадно тия пичове как се кефят… и най-накрая се озовах във водата със сърфа пред мен и един “учител”, дето вдигна 2 пъти платното и ми вика “Така се прави!” и си замина! И се почна то…. ходенето по мъките… 2 часа, що вода ми изпи гъза… но накрая го подкарах това чудо!:) Не мога да ви опиша каво удоволствие изпитах, да усещам как от нищото правя нещо и то да се движи! Разбира се, като се прибрах в къщи, едвам хванах држката на вратата, такива зверски рани имах от дърпането на платното, но това не ме спря на другия ден да си взема още 2 часа… и на следващия и по-следващия и така още няколко дни. Вече се чувствах като господ и си викам, бе то това фасулска работа бе,…. докато един ден не “Духна”… и тогава…
тогава разбрах истната за уиндсърфинга… глисирането!… когато изведнъж дъската излиза над водата и започва да се движи с бясна скорост! Повярвайте ми, държах платното и не смеех да помръдна, от страх да не се пречукам. Имах чувството, че се движа с 300 км/ч. А задника ми на една педя от водата. Едновременно умирах от страх, и не можех да спра да крещя от кеф! Невероятно усещане.
Далечната 1994 г.
А като излязаох на брега имах чувството, че ще ми се пръсне сърцето, просто не можех да повярвам, че това се е случило на мен! За съжаление вятъра се усили, и аз останах на брега, да гледам как добряците се кефят, почти до стъмване. И не можех да откъсна очи от бурното море и сърфистите… и тогава, в онзи далечен ден, осъзнах, че нещо се е променило в живота ми, и така вече 15 години:)
2009 г.
Следва продължение!:))