След като вирусът на СПИН навлезе в клетката – гостоприемник, той започва да наслагва своя генетичен материал в човешкото ДНК и така се възпроизвежда. За този процес е необходим ензим, наречен „интеграза“. Учените се насочват към разработване на инхибитори на този ензим, но развитието на този клас лекарства е много бавен, тъй като биохимията на заплитането на генома е доста сложна и трябва да се прегледат доста подробности по механизма на интеграция.
Направените наскоро изследвания са дали големи надежди на научните работници. С интегразен инхибитор са били третирани 6 маймуни, които са били заразени с комбиниран (между маймунски и човешки) вирус на Синдром на придобитата имунна недостатъчност. В четири от маймуните се забелязва спад в нивата на вируса до почти неоткриваеми размери, а във всички 6 маймуни има само леко намаляване на CD4 клетките (това са защитните клетки на нашата имунна система). Изследователите са установили, че лечението е най-ефективно, когато се използва в началото на инфекцията, преди ХИВ да е причинил сериозни щети на организма. Ако се докаже ефективността на това лекарство и при хората, това ще бъде един голям скок на науката в лечението на СПИН и особено в борбата срещу резистентните ХИВ щамове.
Процесът на създаване на наистина ефективно лекарство срещу СПИН е много дълъг и сложен. Някой от обещаващите медикаменти трябва да бъдат разработвани и изследвани около 10 години, за да се потвърди тяхната ефикасност. Много от прокламираните като добри лекарства, приключват своя път още преди да се стигне до реални тестове. Много хора смятат, че определена прослойка от висшето общество няма интерес да бъде създадено абсолютно ефективно средство за пълно излекуване от ХИВ инфекцията. Това е така, защото само 1 на хиляда съединения се изпитват върху хора, а само 1 от 5 тествани стигат до одобрение за по-задълбочено изследване. Въпреки това, новите класове лекарства дават доста силна надежда, че краят на глобалната пандемия от СПИН се вижда в обозримото бъдеще.