В един хубав ден, те всички дни са хубави, но в един от тях, чакайки моя близка пред един блок, влезнах в една книжарница с идеята да оползотворя малко време. Така от дума на дума, след кратка дискусия, продавачът ми препоръча да прочета книгите на Хорхе Букай. Бил нашумял напоследък автор, преведен в много страни, испаноговорящ. Купих си две от неговите книги – „Приказки за размисъл” и „Нека ти разкажа”.
Нямах никакви очаквания към този автор, просто ми беше интересно да прочета нещо – ей така, пък и ми се отдаде добра възможност, тези от вас, които са шофьори, знаят колко е досадно да чакаш на опашка, за да смениш летните със зимни гуми. 🙂 Е, аз си помислих, че мога да го направя малко по-интересно като прочета някоя неангажираща книжка. А пък и продавачът ми каза, че неговите книги се четат много лесно, та „рискувах”.
Започнах с „Приказки за размисъл”, с идеята да я прочета поне до края на седмицата! Е да, ама не, надминах, както казват – „и най-смелите си очаквания”, докато чаках 6-те коли пред мен (общо около два часа), почти я бях прочел!
В книжката открих, че „Дебелият”, както пише, че наричали авторът – Хорхе Букай, я е написал така, все едно говори с близък приятел, на който разказва приказки срещал по пътя си до момента. Първата от тях „Търсачът” ми беше позната, бях я чел и друг път и все пак ме заинтригува отново. Зачетох се и дори на себе си не повярвах, че такъв тип литература, насочена към духовното изграждане, може да ме заплени така. Прочетох още няколко приказчици и след като стигнах до „Децата са били сами” и минах през нея, вече бях сигурен, че този автор си заслужава да бъде чут!
С нетърпение почнах и следващата книга (сборник с разкази) – „Нека ти разкажа”. От нея научих малко повече за човекът Хорхе Букай. Той е психотерапевт, избрал да е гещалт терапевт съсредоточен върху настоящето. Най- ми хареса, че не дава много, много акъл, мислейки си, че понеже се занимава с психология и знае повече, от който и да било, а в същото време споделя това, което знае и помага на пациентите или по-точно клиентите си (след като прочетете книгите сами ще изберете, как да ги наричате) да осъзнаят действителността, в която живеят и емоциите и чувствата, които се зараждат, протичат и затихват в тях. Самата книга е работата му с един клиент, приятел, и страстите които бушуват в света, които определя като собствен и начина, по които, посредством измислени или преразказани приказки, той го напътства сам да осъзнае, кой всъщност и как иска да изживее остатъка от живота си. И тук е отговора на що е то „гещалт”, това е измисленият термин обобщаващ идеята за терапия на осъзнаването. Това е втората негова книга, която прочетох, и тя се чете за няколко часа, а приказката, която най-много ми се наби в съзнанието е „Окованият слон”, защото повтарям същото на всичките си приятели, а те ме смятат за луд, е вече знам, че лудите сме поне двама! 
Последният сборник, които прочетох от него е „Писма до Клаудия”. Определено си струва да се прочете и то, не само веднъж. Да, ще Ви обърка. Да, с някои неща напълно ще се съгласите, други ще отречете, но (в истинският смисъл на думата НО) тези писма написани от него си за него си, представящи света, такъв какъвто Хорхе го възприема, вижда и избира да бъде, най-малкото ще събудят интереса Ви и ще Ви накарат да се замислите, а може дори да Ви запленят, представяйки Ви светът и животът, такъв какъвто всички сме виждали и живели и може би не сме разбрали – такъв, какъвто е, въпреки че не си го признаваме!