Приобщаването на всяка страна към информационното общество изисква определянето на информационно-комуникационен модел, осигуряващ икономиката на знанието. Неоспорима е необходимостта от създаването на стратегии, подготвящи човечеството към живот в това общество и повишаване на неговото благосъстояние като цяло и на всеки негов гражданин. По пътя към ускорено изграждане на инфраструктурата на информационното общество в целия свят се разработват и реализират проекти за изграждане на цифрови библиотеки.
Изминалото десетилетие смело може да се нарече десетилетие на електронните библиотеки, тъй като именно тогава стартират първите големи проекти по създаването на електронни библиотеки в САЩ, Япония, страните от Западна Европа, Русия.
Потребителя получава информацията независимо от времето и мястото, на което се намира, т.е. отстранени са времевите и пространствени ограничения на традиционните библиотеки. Позволяват достъп до човешкото знание практически незабавно и от произволно място. Съществено се повишава оперативността на предоставяне на необходимите за потребителя документи и данни. Потребителят има възможност за достъп до разнообразни електронни ресурси от една точка, благодарение на единен интерфейс. Използването на цифрови копия предотвратява влошаването на състоянието или дори унищожаването на оригинални ценни и редки документи. Благодарение на трансформирането в цифрова форма и представянето на информацията в комуникационните мрежи, използването й става по-ефективно и практически безгранично, при което се обработва текстова информация, цветни изображения, дизайн и графика, звук. За значително по-голям брой потребители стават достъпни уеб документи в ограничено количество или единични екземпляри. Облекчават се формите на библиотечното и информационното обслужване, особено значение придобива обслужването на инвалиди. Работата с електронните документи може да излезе от рамките само на четенето или преглед на изображенията. Създава се възможност за редактиране, съединяване, добавяне на друг текст или изображение. Съхранението на фондовете е по-икономично и по-удобно. Осигурява се възможност за бързо и качествено търсене на имена и определени фрази, на ключови думи не само по сведенията на титулния лист, но и в целия текст, независимо от неговия обем. Възможност да се синтезира и събира съществуващата информация, на базата на която да се създава ново знание.