Знаехте ли, че в древни времена е съществувал римски император кръстен на лекарството и антидепресант валериан?
За самия него
Публий Лициний Валериан (от латински език – Publius Licinus Valerianus), известен с името Валериан I, е бил император на Римската империя в периода 253-260 година. Той е известен с това, че е единствения началник на древната страна, който бил пленен по време на битка.
Не са известни много факти около живота на император Валериан. Има сведения, че е бил женен за девойка от благородно потекло на име Егнация Маринияна. От брака си, главата на Римската империя придобил двама наследника – Публий Лициний и Валериан Младши. Въпреки че в днешно време името на императора звучи налудничево и смехотворно, той е бил почитан човек, потомък на знатен италийски род. Като 40-тия владетел на Рим, той се гордеел също и с успешната си кариера в Сената.
Управлението на Валериан
Ако съдим по сведенията датиращи от периода, Валериан е бил разумен пълководец и владетел с видни качества. Въпреки това, Римската империя остава в доста затруднено положение по време на неговото управление. Редица външни и вътрешни разногласия влияели на стабилността на страната. Населението измира от чума, а по-отдалечените области са разграбени и опожарени от вражески набези. Мирните селяни от провинцията стават жертви на безчинствата на варварите, които унищожавали всичко по пътя си. Гладът, недостигът на провизии и разпространилата се несигурност сломяват жителите. В такива условия, учението на ранното християнство набира популярност, съставяйки огромни групи от ревностни последователи. Стотици християни биват избити по времето на управлението на Валериан, поради непрестанните опити на правителството да организира религиозни гонения.
Императорът завършва в плен
Император Валериан води война със сасанидските перси от 257 година като лично предвожда войските. Походите имат първоначален успех, но три години по-късно военната сила на Валериан е разбита и обсадена в град Едеса, намиращ се на територията на днешна Турция. Валериан попада в ръцете на Шапур I и въпреки водените преговори, императорът бива позорно екзекутиран, а кожата му е одрана и закачена като трофейно украшение.