И през този месец емоциите не стихват. Бебето вече ходи само – изправя се, като се захване за нещо. Първоначално навън се разхождахме само с колан за прохождане, защото се притеснявах да не се стресне, ако падне. Но вече само леко я придържам за дрешката. Толкова харесва, че дори у дома не иска да стои в проходилката!
Интересни са всички чужди играчки, но не и нашите. Обича големите малчугани, които тичат около нея, заиграват се с нея и й обръщат внимание. Иска да играе с тях и дори да ги гони в градинките 
.
Имаме осем зъбчета – 4 отгоре и 4 отдолу. Започнаха да растат и кътниците, които доста я мъчат – събужда се през нощта и плаче насън. В горещините спи неспокойно – върти се в леглото, отвива се, иска ч е с т о да пие водичка. Със съпруга ми правим следния трик – затъмняваме стаята с щори и така спи до късно . Иначе през деня почива само по 3-4 часа. Приготвям домашна храна и много обича плодове (пъпеш, нектарини , диня, банан, сливи). А любимото й основно ястие е месо със зеленчуци.
Вече казва „ тата” , „баба”, „деде”, „да” и „не”. Имитира как прави патето , а когато иска да се къпе, започва да се пипа по коремчето. Имаме проблем с косата, която не дава да мокрим. Това обаче не ни пречи отново да отидем на море, нали? Ще посетим и нашето Черноморие. Дано всичко мине наред – най-вече да издържи пътя, без много проблеми. Този п ъ т на помощ ще ни бъдат баба и дядо .
Но детето трябва да има възможност да изрази своето желание и да получи адекватен отговор. Ако бурно протестира на ограниченията, постарай се да не го дразниш допълнително, а се опитай да отвлечеш вниманието му. Покажи му гълъбчето, друго хлапе, което возят в количка, или му разкажи какво ще правите като се върнете.