Categories
Без категория

Глобални проекти за създаване и използване на дигитални информационни фондове

Неформална дата за началото на създаването на откритите електронни библиотеки се счита 1971 г., отбелязана с възникването на “Проекта Гутенберг” (Project Gutenberg). В тази година на сътрудника на Илинойския университет Майкъл Харт (Michael Hart) е било поръчано да намери най-практичното и  рационално приложение на машинното време. По време на своите изследвания Харт достига до извода, че най-ефективно използване на машинното време ще бъде не в провеждане на математически изчисления, а въвеждане, съхранение и търсене на обикновените печатни източници във вид на текстови файл. „Стойността на компютърното време може да се възстанови, ако се използва за превод в електронна форма на цялата съществуваща литература в книжен вид” – заявява той и започнал да прилага това на практика. Самостоятелно и с помощта на своите приятели и колеги той въвежда в компютъра най-важните, по негово мнение, източници, към които се отнасят “Декларацията за независимостта” на Съединените Щати (това е първият документ, трансформиран от книжен в електронен вид), Конституцията на САЩ, текста на Библията и редица други документи, в които се преплитат вечните ценности на човечеството. Впоследствие проектът се разширява и сега включва няколкостотин произведения, сред които са най-известните художествени произведения, научни трактати и публицистични творби – всички на английски език. Подборът в библиотеката е изключително прецизен – в нейния фонд се включват само тези произведения, съставящи съкровищницата на човешката цивилизация. Списък от книги поразява със своето разнообразие – тук са книги като „Алиса в страната на чудесата”, „Питър Пан”, а също и на десетки автори, чиито трудове чрез дигитализацията са увековечени от старанията на участниците в проекта: Честертон, Конан Дойл, Стивенсън, Дикенс, Джонатан Суифт, Дефо, Шилер, Киплинг, Достоевски, Лев Толстой, Моем, Оскар Уайлд, Джером К. Джером, Мартин Лутър, Джефри Чосер, Томас Джеферсън и т.н. Обръща се и внимание на графичните и звукови файлове. За сега те не са много, но трябва да се отбележат колекциите от илюстрации на сър Алфред Тениел към „Алиса”, набор от аерофотоснимки на Земята и партитурата на петата симфония на Лудвиг ван Бетовен.